Отвъд думите... съм аз.
С тях правя икебани.
После ги поглъщам,
но бавно и на части.
Ако бързаш... за още
от мен,
аз се качвам
до Гълабарника.
Да порисувам
с новия писец
топли думи.
Те ни липсват
в мрежовото пространство.
Паяжини, тъкани, жени-батмани...
Инкогнито съм за теб.
Гълъбът тук не е символ,
а книжен плъх
и то от славянските.
Не се заканвам.
И без думи
сиренцето ще гризна.