Оттатък

Андриана Спасова

Тук е тясно и задушно,
но там е вън. Вън до стената!
Вън стои до оголения поп
табелка за центъра,
която не упътва до исихазма,
не води до Цариград
и е с гръб към Атон.
Тук ми прилича на пируване.
От многото вън и вътре
забравени лица си махат
за добър вечер, как си, да добре;
поздравления, о, боже, и аз така;
ядове и малко в чужбина.
Друг вкус има виното
при причастие – друг
по време на чума.
На групи се изнизваме
по-лесно и място правим
на висящите от настилката очи.
Снима ли се вече с
тези на цар Самуил?
Виждам как свива зад попа,
но никой не предава другия.
Смееш ли ти? Не.
Смееш се.

върни се | продължи