Андриана Спасова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Подземна анатомия*

 

Андриана Спасова

 

 

 

В метрото от девет осем
чифта обувки лежат.
Още толкова чифта
очи заглеждат чужди
бедра или своето нищо.
Срещу мен същият
бинтован палец
се обяснава за раната си.
А моят му маха.
Болните се надушват
дори и през хора.
Закачам се с румени
уши, в които се пее
за улици, прашни ходила
и цветни погледи.
Слизам и се оглеждам
кога ще ме подгониш.
Другият път, обещавам,
да го настъпя
рязко и силно.
За да ме гледат
изцъклени зеници
през сандалите.

 

 

 

 

 

Преди вечеря*

 

Андриана Спасова

 

 

 

Режа водата.
В корема ме шляпа.
По краищата си цъфти.
Втвърдена на бучки
охлажда промилите.
Сидхарта се смее
и мести вълните.
Сидхарта не пита - строи
от бамбуци землянки.
Където и да поседна
ще пристигна от другата
му страна и в гръб
разбирам къде ми сочи.
По течението е обратно
на заученото дотук
ляво-дясно вървене.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

* Трета награда на националния младежки
конкурс за поезия "Веселин Ханчев" - 2010 г.

 

 

Електронна публикация на 12. ноември 2010 г.
г1998-2017 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]