Андриана Спасова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Туп

 

Андриана Спасова

 

 

 

Когато пада пред погледа
отвесно надолу и бързо
пресъхнало от щастие листо,
натрапчиво си мисля,
че така изглежда смъртта
на дядо ми преди осем години.
От есента и стеблото
се движат още линиите
към човешкото око и успокояват.
Има нещо налудничаво и прекрасно
в танца на умрелите листа.
Улавям се колко е леко тялото.
Няма нищо обезпокояващо
да си безвъзвратно другаде.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 10. май 2016 г.
Публикация в кн. „Сферата на света“, Андриана Спасова, редактор: Амелия Личева, Изд. „Литературен вестник“, С., 2016 г.
г1998-2017 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]